Angel Metodiev Angelov – A letter for you (Писмо до теб)


Angel Metodiev Angelov – Communication Graduate Student. IE University.


A letter for you / Писмо до теб by Damian Damianov (1935-1999).

Look up! Stare at my eyes!

Why? Don’t ask! Just stare at me.

Caress me and just keep quiet…

And, if you wish, we shall both keep quiet.

Why? Don’t ask! You will understand.

Loot at my moisty eyes and,

if you can read them,

they will tell you.

In them a tear now shines,

and your laughter is a bird in the sky.

Your arms are the twigs of a birch,

and I have lived without blue skies,

without springs, without blossoming hopes.

Your eyes are droplets of dew,

where the heavens shine.

Your face is shimmering,

your hair is glowing grass.

In my nights there was no moon,

I grew pale in the midst of the darkness.

That’s why I’m stretching my frozen hands

trying to see through your eyes.

And through them I can see your heart

and that’s why I love you so much.

Вдигни очи! За мен вдигни очи!

Защо? Не питай! Просто погледни ме!

Помилвай ме и просто помълчи…

И ако искаш двама да мълчим.

Защо? Не питай! Ти ще разбереш –

загледай се в погледа ми влажен

очите, ако можеш да четеш,

очите, вместо мене ще ти кажат.

В тях блести сега една сълза,

а твоят смях е птичка под небето.

Ръцете ти са клонки на бреза,

а аз живях без сини небеса,

без пролети, без цъфнали надежди.

Очите ти са капчици роса,

в които небесата се оглеждат.

Лицето ти е цялото в светлина,

косите ти горят като житата.

А в моите нощи нямаше луна,

затуй израснах блед сред тъмнината,

затуй протягам смръзнали ръце

и жадно през очите ти надничам.

През тях се вижда твоето сърце

и затуй тъй много те обичам!